ухилила

Речник на българския език

1. ухилила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ухилила е производна форма на ухиля се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ухилила — мин. деят. св. прич. ж. р.

ухилила е производна форма на ухиля се (мин. деят. св. прич. ж. р.).