ухили

Речник на българския език

1. ухили — сег. вр., 3 л., ед. ч.

ухили е производна форма на ухиля се (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. ухили — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

ухили е производна форма на ухиля се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. ухили — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

ухили е производна форма на ухиля се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. ухили — повелително наклонение, ед. ч.

ухили е производна форма на ухиля се (повелително наклонение, ед. ч.).