ухилело

Речник на българския език

1. ухилело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ухилело е производна форма на ухиля се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ухилело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

ухилело е производна форма на ухиля се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).