ухилела

Речник на българския език

1. ухилела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ухилела е производна форма на ухиля се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ухилела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

ухилела е производна форма на ухиля се (мин. деят. несв. прич. ж. р.).