ухилел

Речник на българския език

1. ухилел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ухилел е производна форма на ухиля се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ухилел — мин. деят. несв. прич. м. р.

ухилел е производна форма на ухиля се (мин. деят. несв. прич. м. р.).