ухаяло е

Речник на българския език

1. ухаяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ухаяло е е производна форма на ухая (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ухаяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ухаяло е е производна форма на ухая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).