ухах

Речник на българския език

1. ухах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

ухах е производна форма на ухам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. ухах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

ухах е производна форма на ухам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).