ухапете

Речник на българския език

1. ухапете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

ухапете е производна форма на ухапя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. ухапете — повелително наклонение, мн. ч.

ухапете е производна форма на ухапя (повелително наклонение, мн. ч.).