ухай

Речник на българския език

1. ухай — повелително наклонение, ед. ч.

ухай е производна форма на ухам (повелително наклонение, ед. ч.).

2. ухай — повелително наклонение, ед. ч.

ухай е производна форма на ухая (повелително наклонение, ед. ч.).