ухаели

Речник на българския език

1. ухаели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

ухаели е производна форма на ухая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. ухаели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

ухаели е производна форма на ухая (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).