ухаел

Речник на българския език

1. ухаел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ухаел е производна форма на ухая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ухаел — мин. деят. несв. прич. м. р.

ухаел е производна форма на ухая (мин. деят. несв. прич. м. р.).