утроявах

Речник на българския език

1. утроявах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

утроявах е производна форма на утроявам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. утроявах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

утроявах е производна форма на утроявам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).