утроявал си

Речник на българския език

1. утроявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

утроявал си е производна форма на утроявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. утроявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

утроявал си е производна форма на утроявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. утроявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

утроявал си е производна форма на утроявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).