утроило е

Речник на българския език

1. утроило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

утроило е е производна форма на утроя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. утроило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

утроило е е производна форма на утроя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).