утроило

Речник на българския език

1. утроило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

утроило е производна форма на утроя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. утроило — мин. деят. св. прич. ср. р.

утроило е производна форма на утроя (мин. деят. св. прич. ср. р.).