утрепете

Речник на българския език

1. утрепете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

утрепете е производна форма на утрепя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. утрепете — повелително наклонение, мн. ч.

утрепете е производна форма на утрепя (повелително наклонение, мн. ч.).