утрепело

Речник на българския език

1. утрепело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

утрепело е производна форма на утрепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. утрепело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

утрепело е производна форма на утрепя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).