утрепели

Речник на българския език

1. утрепели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

утрепели е производна форма на утрепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. утрепели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

утрепели е производна форма на утрепя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).