утрепел

Речник на българския език

1. утрепел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

утрепел е производна форма на утрепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. утрепел — мин. деят. несв. прич. м. р.

утрепел е производна форма на утрепя (мин. деят. несв. прич. м. р.).