утраяло

Речник на българския език

1. утраяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

утраяло е производна форма на утрая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. утраяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

утраяло е производна форма на утрая (мин. деят. св. прич. ср. р.).