утоляла

Речник на българския език

1. утоляла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

утоляла е производна форма на утоля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. утоляла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

утоляла е производна форма на утоля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).