утолявала

Речник на българския език

1. утолявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

утолявала е производна форма на утолявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. утолявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

утолявала е производна форма на утолявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. утолявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

утолявала е производна форма на утолявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. утолявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

утолявала е производна форма на утолявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).