утолили

Речник на българския език

1. утолили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

утолили е производна форма на утоля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. утолили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

утолили е производна форма на утоля (мин. деят. св. прич. мн. ч.).