утеснеел

Речник на българския език

1. утеснеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

утеснеел е производна форма на утеснея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. утеснеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

утеснеел е производна форма на утеснея (мин. деят. несв. прич. м. р.).