утепаха

Речник на българския език

1. утепаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

утепаха е производна форма на утепам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. утепаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

утепаха е производна форма на утепам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).