утепах

Речник на българския език

1. утепах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

утепах е производна форма на утепам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. утепах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

утепах е производна форма на утепам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).