утепал

Речник на българския език

1. утепал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

утепал е производна форма на утепам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. утепал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

утепал е производна форма на утепам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. утепал — мин. деят. св. прич. м. р.

утепал е производна форма на утепам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. утепал — мин. деят. несв. прич. м. р.

утепал е производна форма на утепам (мин. деят. несв. прич. м. р.).