утепа

Речник на българския език

1. утепа — сег. вр., 3 л., ед. ч.

утепа е производна форма на утепам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. утепа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

утепа е производна форма на утепам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. утепа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

утепа е производна форма на утепам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).