уталожил е

Речник на българския език

1. уталожил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

уталожил е е производна форма на уталожа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. уталожил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

уталожил е е производна форма на уталожа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).