уталожил

Речник на българския език

1. уталожил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

уталожил е производна форма на уталожа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. уталожил — мин. деят. св. прич. м. р.

уталожил е производна форма на уталожа (мин. деят. св. прич. м. р.).