утайваха

Речник на българския език

1. утайваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

утайваха е производна форма на утайвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. утайваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

утайваха е производна форма на утайвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).