усъмнило

Речник на българския език

1. усъмнило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

усъмнило е производна форма на усъмня се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. усъмнило — мин. деят. св. прич. ср. р.

усъмнило е производна форма на усъмня се (мин. деят. св. прич. ср. р.).