усъмнил

Речник на българския език

1. усъмнил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

усъмнил е производна форма на усъмня се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. усъмнил — мин. деят. св. прич. м. р.

усъмнил е производна форма на усъмня се (мин. деят. св. прич. м. р.).