усучете

Речник на българския език

1. усучете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

усучете е производна форма на усуча (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. усучете — повелително наклонение, мн. ч.

усучете е производна форма на усуча (повелително наклонение, мн. ч.).