устрелвал си

Речник на българския език

1. устрелвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

устрелвал си е производна форма на устрелвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. устрелвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

устрелвал си е производна форма на устрелвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. устрелвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

устрелвал си е производна форма на устрелвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).