установяло

Речник на българския език

1. установяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

установяло е производна форма на установя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. установяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

установяло е производна форма на установя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).