установило

Речник на българския език

1. установило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

установило е производна форма на установя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. установило — мин. деят. св. прич. ср. р.

установило е производна форма на установя (мин. деят. св. прич. ср. р.).