установели

Речник на българския език

1. установели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

установели е производна форма на установя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. установели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

установели е производна форма на установя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).