усредяло

Речник на българския език

1. усредяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

усредяло е производна форма на усредя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. усредяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

усредяло е производна форма на усредя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).