усреднил е

Речник на българския език

1. усреднил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

усреднил е е производна форма на усредня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. усреднил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

усреднил е е производна форма на усредня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).