усредил си

Речник на българския език

1. усредил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

усредил си е производна форма на усредя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. усредил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

усредил си е производна форма на усредя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).