успяло

Речник на българския език

1. успяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

успяло е производна форма на успя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. успяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

успяло е производна форма на успя се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

3. успяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

успяло е производна форма на успея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. успяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

успяло е производна форма на успея (мин. деят. св. прич. ср. р.).