успяла

Речник на българския език

1. успяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

успяла е производна форма на успя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. успяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

успяла е производна форма на успя се (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

3. успяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

успяла е производна форма на успея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. успяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

успяла е производна форма на успея (мин. деят. св. прич. ж. р.).