успявал си

Речник на българския език

1. успявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

успявал си е производна форма на успявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. успявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

успявал си е производна форма на успявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. успявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

успявал си е производна форма на успявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).