успявали

Речник на българския език

1. успявали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

успявали е производна форма на успявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. успявали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

успявали е производна форма на успявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. успявали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

успявали е производна форма на успявам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. успявали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

успявали е производна форма на успявам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).