успокоил си

Речник на българския език

1. успокоил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

успокоил си е производна форма на успокоя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. успокоил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

успокоил си е производна форма на успокоя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).