успокоил
1.
успокоил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
успокоил
е производна форма
на успокоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
успокоил —
мин. деят. св. прич. м. р.
успокоил
е производна форма
на успокоя (мин. деят. св. прич. м. р.).