успели

Речник на българския език

1. успели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

успели е производна форма на успя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. успели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

успели е производна форма на успя се (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

3. успели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

успели е производна форма на успея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

4. успели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

успели е производна форма на успея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).