успало

Речник на българския език

1. успало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

успало е производна форма на успя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. успало — мин. деят. св. прич. ср. р.

успало е производна форма на успя се (мин. деят. св. прич. ср. р.).