успал

Речник на българския език

1. успал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

успал е производна форма на успя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. успал — мин. деят. св. прич. м. р.

успал е производна форма на успя се (мин. деят. св. прич. м. р.).